Християнски социални отношения

    В предната глава подчертахме, че християнството не е нещо абстрактно, отделено от живота, а е тясно преплетено с него. При всички положения на делничната действителност, у дома, в работата, в обществото християнинът трябва да бъде християнин. В тази глава ще се спрем на християнските социални отношения. Една от най-важните задачи на вярващия е грижата му за възпитанието на децата. Това е свещен дълг на всеки християнски родител. Децата са скъп дар от небето, но той е свързан и със свята отговорност, именно, да бъдат те възпитани и подготвени както за земните си отговорности, така и за небето. Родителите трябва да оформят навиците и моделират характера на детето още от първите години. Педагогиката счита, че възпитанието на детето започва преди да се роди то, още по време на бременността, чрез навиците, храненето, мислите и настроенията на майката - Пр.22:6:
    “Възпитавай детето от рано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него дори когато остарее.”
    Онова, което направите за децата до третата, седмата и дванадесетата година, ще остане за цял живот. Всичко което ще дойде по-късно ще бъде като надстройка върху този фунадамент. Тази длъжност беше поставена на голяма висота в семействата на древният Израил - Втор.6:4-7:
    “Слушай израилю, Йеова, нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.”
    Подрастващите в еврейските домове трябваше да бъдат насочвани към Божието Слово чрез родителския пример и неуморно възпитаване.
    Авраам е посочен като образец на добър възпитател на своя дом - Бит.18:19:
    “Защото съм го избрал за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.”
    Бога декларира лично увереността Си, че Авраам ще предаде скъпоценната вяра на децата си. Възпитанието е велико и трудно изкуство. Много грижи и труд трябва да се положат за да се създаде един човек и се подготви за Божието царство.
    И в Новия Завет срещаме това увещание към родителите - Еф.6:4:
    “И вие бащи не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.”
    Ап.Павел се обръща към главата на семейството и му вменява в дълг тази грижа, но изтъква че християнският родител не трябва да прибягва до насилие над съвестта, а мъдро и тактично да внедрява истината в душата на детето.
    Какви отношения трябва да поддържа един Христов последовател с всички хора, особено с близки и съседи? Следният пасаж от Павловите послания е забележителен в тая насока - Римл.12:17,21:
    “Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това което е добро пред всичките човеци. Ако е възможно доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъстявайте възлюбени, но дайте място на Божия гняв, защото е писано: На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние казва Господ. Но ако е гладен неприятелят ти, нахрани го, ако е жаден, напой го; защото това като правиш ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто.”
    Това са духовно-социални бисери и техният основен смисъл е, че християнинът има висшето призвание да бъде миротворец. Със своето присъствие и поведение той трябва да съдействува за мирно уреждане на всички конфликти. Отстъпчив, етичен и благ, той внася светлина и топлина в човешките отношения, смазва скърцащите колела на житейската колесница. Обърнете внимание на точността на съвета в ст.18: “Ако е възможно доколкото зависи от вас...” Вярващият трябва да направи всичко възможно с добрия си дух за да живее в мир с всички, не само с добрите но и с опърничавите. Но при известни случаи, въпреки усилията и добрата воля, не се постига разбирателство. Всеки контакт създава трудности. Тогава има само едно разумно разрешение. Без да се озлобява и храни лоши чувства, християнинът трябва да намали контактите до минимум, но да не прибягва никога към лична разправа и отмъщение.
    Един прекрасен пример на добросъседски отношения са Авраам и племенникът му Лот - Битие 13:1-9:
    “Така Авраам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, та замина към южната страна. Авраам беше богат с добитък, сребро и злато... Също и Лот, който придружаваше Авраама имаше овце, говеда и шатри. И понеже земята не ги побираше да живеят заедно... появи се спречкване между Авраамовите говедари и Лотовите говедари... Тогава Авраам рече на Лота: Да няма моля ти се спречкване между мене и тебе, и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя, моля ти се отдели се от мен; ти ако идеш на ляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш на дясно, аз ще ида наляво.”
    Получили се спречквания не между Авраам и Лот (те едва ли биха допуснали това като Божии представители), а между техните говедари. Авраам тук е образец на християнски взаимоотношения, защото проявява изключително себеотрицание и е готов на всякакви отстъпки. Колко добър е този дух, така хубаво изразен с думите: “Да няма моля ти се спречквания между нас, защото ние сме братя”. Така трябва да постъпва в споровете всеки искрен вярващ.
    И още един важен извод: Когато между хората се появят затруднения, между братя и сестри, родители и деца, по-добре е да се разделят и да уредят спорните въпроси в братски дух с най-голяма отстъпчивост, отколкото да имат постоянни търкания.
    Сега трябва да се спрем и на още един вековен социален проблем - отношения между слуги и господари, работнци и работодатели. Един основен въпрос на библейската социология трябва да бъде изяснен тук.
    Бог създаде човека свободен и никога не е одобрявал класовото деление. Социалното неравенство е една от лошите последици на греха. В старозаветни времена Бог е толерирал това положение на нещата поради невежеството, но в Мойсеевият граждански кодекс бяха включени клаузи, които защитаваха робите против неправда. Християнството не е революционно учение, но чрез бавното и сигурно навлизане на възвишените морално-етични принципи в римския свят, бяха подронени устоите на робовладелческия строй и той рухна. Пак християнската любов премахна в 19-ти век робството в Америка. Библията не е класова книга. Тя не защитава интересите на определена класа, а безпристрастно брани правдата и истината в социалните отношения, безразлично дали това са отношения между слуги и господари, или работници и работодатели, ръководители, директори, защото без йерархия не може. Св.Писание строго осъжда всяка експлоатация и неправда извършена спрямо бедните и беззащитните - Яков 5:1,4-6:
    “Дойдете сега вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Ето заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от които ги лишихте, вика и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато... Осъдихте, убихте Праведния...”
    Ето и някои характерни текстове, които се отнасят еднакво за подчинен и господар:
    Ефес.6:5-9 и Кол.4:1:
    “Слуги, покорявайте се на господарите си по плът, със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа. Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля. И слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки слуга или свободен ще получи от Господа същото добро, каквото върши. И вие господари струвайте същото на тях, като се въздържате от заплашването; понеже знаете, че и на тях и на вас има Господар на небесата, у Когото няма лицеприятие” (Ефес.6:5-9).
    “Господари, отдавайте на слугите си безпристрастно това, което е справедливо, като знаете, че и вие имате Господар на небесата” (Колос.4:1).
    Следващият въпрос който трябва да бъде осветлен в тази глава се отнася до съпружеските отношения. В Св.Писание откриваме произхода на семейството. Бракът не е човешко изобретение, а има божествен произход. Бог венча първата човешка двойка. Двете институции останали от Едем са съботата и бракът. Те носят райски характер и са отредени от Бога средства за постигане на изгубения Едем. Затова от духовно-библейска гледна точка домът е една от най-големите ценности на земята. Бог е дал прости и ясни правила за съпружеските взаимоотношения, ако бракът трябва да бъде стабилен и домът щастлив. Тези принципи не се познават и не се спазват в съвременното общество и затова семейството е разрушено и щастието е изчезнало. Семейният кодекс е даден от ап.Павел в Ефес.5:23-25,28:
    “Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената както и Христос е глава на църквата, като само Той е Спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват в всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея... Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби”.
    Както виждате библейската еманципация се различава от гражданската; тя не е абсолютна. Най-напред е дадено задължението на жената. Бог е наредил мъжът да бъде глава и отговорник на семейството. За доброто на целия дом той трябва да бъде признаван и уважаван като такъв. Но контекстът показва, че той има право на всичко това, ако се грижи и закриля дома си както Христос покровителствува църквата. Мъжът носи главната отговорност за запазването и просперитета на семейството. Добрият съпруг, макар и силен, ще бъде нежен спрямо жена си. Любовта в семейството не трябва да е предполагаема, латентна, а да се упражнява с любезни думи, нежни взаимни грижи, признателност и оценяване. Всяка диктатура и деспотизъм са несъвместими с брака. Авторитет не се налага насила, а се печели и заслужава. В християнския дом всички семейни проблеми се решават не еднолично и своеволно а с взаимно обсъждане, в дух на отстъпчивост и разбиране. Един мислител е описал много сполучливо добрия дом. Той казва: “Домът е царството на бащата, един цял свят за майката и рай за децата”.
    Накрая ще разгледаме и отношенията на вярващия към земните власти. Двамата велики апостоли Павел и Петър определят ясно тези отношения в следващите пасажи - Римл.13:1-3 и 1Петр.2:13,14:
    “Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога и колкото власти има те са отредени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се и на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли прочие да се не боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея” (Римл.13:1-3).
    “Покорявайте се зареди Господа на всяка човешка власт, било на царя като върховен владетел, било на управителите като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците” (1Петр.2:13,14).
    Християнинът трябва да бъде добър гражданин на своята страна, съвестен изпълнител на законите, със своя труд и честност да допринася за благото на своя народ, включвайки се във всяко благородно мероприятие.
    Така той ще докаже превъзходството на своята вяра и ще бъде добър свидетел на Бога. Христовият ученик не е смутител на реда, не е призван да прави революции и да сменя власти. Той трябва да уважава и почита земните авторитети. Но ако една земна власт се намеси в съвестта, тогава християнинът трябва да остане верен с цената на всичко на Божият закон. Такъв случай имаме в историята на апостолите - Деян.5:28,29:
    “Строго ви запретихме да не поучавате в това име, но ето напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек. А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.”
    Синедрионът, този висш съдебен орган, бе забранил проповедта в Христово име в Ерусалим. Тогава апостолите твърдо заявиха, че е редно да изпълнят Божията заповед, а не човешката. Съветът на Божието Слово към вярващите е да стоят настрана от политическите борби и конфликти. Първите стихове на Яков 5 гл. говорят за класовите борби в последните дни на земната история След богатите и бедните в ст.7-9 апостолът се обръща към една трета група - вярващите, и ги увещава да не участват в тези борби за уреждане на материални въпроси.
    Христос ни даде прекрасен пример за неучастие в спорните политически въпроси с отношението Си към Пилат Понтийски, римски прокуратор в Юдея - Йоан 18:36:
    “Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е от тук.”
    Христос заяви, че е служител на една много по-хуманна кауза - спасението на човечеството от вечна гибел - и затова не се занимава с борби за земна власт.
    От изложеното в тази глава следва, че в основата на всички социални отношения е любовта към Бога и ближния.”